Рилски капчици роса,
виждам в твоята коса!
И нежни утринни лъчи,
отразени в твоите очи!
Стоим под плачеща върба
и нежни клони тя извива.
Аз докосвам твоята ръка.
Боже! Колко си красива!
Целият ми свят обикновен
за миг в Рай се превръща.
Щом те виждам пред мен,
щом те силно прегръщам!
Спри за миг не говори.
Стига толкова въпроси.
Огън под краката ни гори,
като нестинари боси.
Нека с теб да изгорим,
като мълния небесна.
Красив е огъня без дим,
а ти просто си чудесна!
За автора:
 |
Валентин Начев „Написал съм много притчи и стихове, които са били харесвани от хората, с които съм ги споделял, но мечтата ми бе да напиша роман. Роман, който да бъде интересен, но и полезен за хората, които го четат.“ За връзка с Валентин използвайте: |
